Не можем да се мерим примерно с шведската преводаческа и издателска активност (да не говорим за англоезичната), но все пак 2020-а беше добра година за съвременната китайска литература на български.
Излязоха цели четири книги (даже пет, понеже едната е „две в едно“). Започна се в началото на годината с две класически китайски пиеси от първата половина на XX век, събрани в един том – „Буря“ на Цао Ю в превод на Евелина Хайн и „Чайна“ на Лао Шъ в превод на Евгений Карауланов. Начената беше научнофантастичната трилогия „Земното минало“ на Лиу Цъсин с първата част „Трите тела“*. Появи се и един особен случай на китайска литература – сборникът „Отдалеч“, написан на български от китайката Йен-и Джен. Последва го романът „Живи“ на Ю Хуа.
Сред късоформатните произведения се откроява статията „Какво вижда Лу Сюн във Вълко“, в която авторката Йен-и Джен прави сравнение между Иван Вазов и Лу Сюн – публикувана е в сборника от ежегодната научна конференция на Институт „Конфуций“ – Велико Търново.
Откъс от романа „Лили“ на писателката Налан Мяошу в превод от китайски на Яна Николова беше включен в единайсетия том на сборника „Искам шестица“ на магистърската програма „Преводач-редактор“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Подборка от стихотворения на У Цин намери място във втори брой на литературното списание „Текстил“. Здравка Евтимова преведе през английски разказа „Уроци по пиано в Ендогава“ на У Гъ за сайта „Факел“. В личния си сайт Петко Хинов пусна свои преводи на приказката „Сламеният човек“ и предговора на Джънг Джъндуо към едноименния сборник на Йе Шънтао.
Под общото заглавие „Песни под карантина“ в блога „Литературен клуб на китаиста“ излязоха стихотворения на поета Ю Дзиен, навременно преведени от Веселин Карастойчев. По същата тематика пак там беше публикувано едно от попълненията в прочулия се карантинен дневник на уханската писателка Фан Фан – „Дневник от един изолиран град“.
Друга статия за ситуацията с коронавируса – „Прикривай! Прикривай! Прикривай!“ на Йен Гълин – излезе в рубриката за публицистика от китайски писатели „Китай отвътре“ на сайта „Тоест“, където се появиха още текстовете „Защо в Китай отвличат жени“ на Дзя Пин-уа, „Аз нямам врагове: последното ми изявление“ на Лиу Сяо-бо и „Смелостта идва от затвора“ на Ляо И-у.
С помощта на Столична програма „Култура“ беше реализиран проект за преводи на литературни есета, в рамките на който излязоха четири текста от китайски писатели: „Историите на науката“ на Лиу Цъсин в сайта „Свободно поетическо общество“, „В защита на романовото достойнство“ на Мо Йен в сайта „Портал Култура“, „Лъжовните творби“ на Ю Хуа в сайта „Литературен клуб“ и „Равнищата на душевността“ на Цан Сюе в моя преводачески блог.
В сайта LiterNet излезе предговорът на Калина Стефанова към гореспоменатия том с пиеси на Лао Шъ и Цао Ю – „За граховите зърна от джоба на съдбата в театъра на живота и живота на театъра“.
Ако съм пропуснал нещо, ще се радвам да ми го посочите.
* Всички публикации без изрично споменат преводач са преведени от мен.
Comments